Великден е важен празник в българките традиции. Празнуването му е свързано с много приготовления, емоции и обичаи. Част от старите народни ритуали за Великден са запазени и до днес, други сме позабравили или не се правят навсякъде, но пък е любопитно да си ги припомним.
Подготовката за празнуването на Великден се предшества от страстната седмица – края на 40 дневните пости. По време на страстната седмица постите са най-строги и трябва да се свършат и няколко важни неща – в четвъртък или в събота се боядисват яйцата и се месят козунаците.
Първото яйце трябва да е червено на цвят. Боядисва се от най-старата жена в семейството и преди да му е засъхнала боята с него се рисува кръст върху челата на всички деца. Така те ще бъдат здрави през цялата година. Червеният цвят е задължителен за първото яйце според българската традиция така то се превръща в силен амулет за закрила. Това е и яйцето, което трябва да се запази до следващия Великден. През годината то ще закриля дома от злини и болести, а на следващия Велики четвъртък старите баби гадаят по него за новата година. После старото яйце трябва да се изхвърли в река или друга течаща вода – така се отмива всичко лошо и започва новото начало. Новото червено яйце се поставя на мястото на старото и така цикълът се затваря.
Освен за яйцата, домакините трябва да се погрижат за козунаците и за обредните хлябове. Те също се месят в четвъртък или в събота. Обредните хлябове са се правили задължително в кръгла форма – това символизира кръговатите в природата. От горе се украсява с различни символи на плодородието – житен клас, кокошка с пиленца, агне… В средата се слага червено яйце. Козунаците също са обредни хлябове. Сплитат се на „плитка” – това също е символ на плодородие. Най-важно от всичко е да втаса хубаво козунака, да се удвои и утрои размера му – по това се тълкувало колко берекет и благоденствие ще има в дома.
В останалите дни от седмицата не бива да се върши никаква домакинска работа, а според старата традиция хората можело да се къпят само в четвъртък или събота. В петък – на разпети петък е много важно да не се пере и да не се мие.
Великден се празнува най-тържествено три дни, като първият от тях е неделя. Празникът започва още през нощта в събота срещу неделя, когато се ходи на църква. Точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението на Христос с думите „Христос Воскресе”. Това ще са думите за поздрав между миряните в следващите дни. На този поздрав се отговаря с думите „Воистина Воскресе”, което показва вярата на християните. Свещеникът поднася тържествената запалена свещ към хората събрали се в храма, за да могат да си вземат от свещения огън. Традицията повелява всеки да занесе в дома си от този огън, така вярата ще грее в къщите им и ще озарява душите им през годината.
В неделя – първият ден на Великден семействата се събират заедно, младоженците ходят на гости на кумовете си, като им носят кошници с яйца и козунаци. Всички обличат новите си дрехи, защото те са символ на възраждането, на новия живот и на Възкресението.
Великденските яйца са се превърнали в един от символите на Великден. Вярва се, че първото червено яйце е било оцветено с кръвта на Христос, която покапала върху яйце снесено от кокошка под кръста. Затова и кокошката е символ на Великден и е на адет да е имаме на масата си.
Заекът е друг символ на Великден, наследен от по-древни времена, свързван е с плодородието и берекета. Легендата предава, че великденския заек е омагьосана птица. Красивата птица била притежание на могъща богиня, повелителка на земята. Птицата била свободна душа и често отлитала на далеч като оставяла богинята сама. Един ден тя много се ядосала и в гнева си превърнала красивата птицата в заек. Но душата и си останала душа на птица, затова тя продължава да свива гнезда и да ги пълни с яйца.
Да се настроим за празнуването на този важен празник, да събудим сетивата си и да украси, домовете си. Вдъхновете се от нашите идеи за украса и подарък за Великден, изберете си кошничка за великденските яйца и се насладете на всички хубави емоции, свързани с боядисването на яйцата, месенето на козунаците и събирането със семейството.